Малко по-късно Яман се връща в имението. Сехер чува стъпките му и излиза от стаята на Юсуф, като си мисли, че Яман се е върнал с Юсуф.
-Ние цял Истанбул претърсихме, но… – казва Яман.
-Юсуф не го е отвлякъл този човек – Сехер прекъсва Яман. Юсуф го е отвлякъл Селим!
-Какво, Селим го е отвлякъл? – шокиран е Яман.
-Преди да дойдеш ти, той се обади. Той каза, че Юсуф е при него. Той като че ли се е побъркал – казва през сълзи Сехер. -Аз го попитах, къде е Юсуф и къде е отвел, но той не ми каза, каза ми, че трябва да почакам.
-Той отново си е сътрудничил с Джамгьоз – уверен е Яман.
-Той заради мен е отвлякъл Юсуф – признава Сехер. -Той ми каза, ако искаш да видиш Юсуф, трябва да дойдеш при мен и да бъдеш с мен! Тримата ще бъдем семейство… той така ми каза. Той ми каза, че ако не отида при него, никога повече няма да видя Юсуф.
Чувайки всичко това Яман побеснява и се заканва, че със собствените си ръце ще го убие. Сехер казва, че колкото се може по-бързо трябва да спасят Юсуф от ръцете на Селим, защото той е неадекватен и може да нарани племенникът им. Сехер добавя, че тя няма да направи каквото иска Селим, но може би трябва да се види с него, може да го убеди, на колене ще го помоли.
-Никога! – отсича Яман. -Аз ще го намеря този нещастник, където и да се е скрил, ще го намеря! Той ще съжалява, че се е родил на този свят!
Сехер се притеснява Селим да не стори нещо лошо на Юсуф.
Яман прегръща Сехер и я уверява, че Селим много добре знае, че по-друг начин тя никога не би отишла при него, затова не би сторил нещо лошо на Юсуф.
Яман се обажда на Фърат и му казва, че Селим е отвлякъл Юсуф.
