Сехер напуска сама имението и отива на адреса посочен от Селим.
Селим я гледа от скривалището си и си мисли:
-Знам, сега си ми ядосана, но всичко свърши! Ти, аз и Юсуф! Ще бъдем много щастливи, ще видиш!
Селим излиза от скривалището си и застава пред Сехер. Бясна тя го напада като иска от него да ѝ каже къде е Юсуф.
-Аз знам, сега си ми ядосана, но ти го остави и дойде при мен!
-Аз не съм дошла при теб! – крещи ядосана Сехер. -Аз съм тук, заради Юсуф! Кажи, къде е той?
Селим ѝ казва, че няма защо да крещи, защото Юсуф не е тук.
-Веднага ме заведи при него!
-Искаш или не, ние и без това ще отидем! Но, първо искам да проверя чантата ти, да няма някое проследяващо устройство?
След като Селим проверява чантата на Сехер има още едно условие, за да види Юсуф. Трябва да ѝ върже очите.
