Действието продължава от предния епизод Бирсен отива при Зейнеп, която я пита, дали познава Солмаз.
-Да, познавам я!
-От къде?
-Тя беше приятелка на мама. Когато татко искаше да ме омъжи, аз се върнах у дома, аз бях дете. Но, естествено татко искаше да ме върне, защото място ми било до мъжа ми. Мама ме скри в къщата на Солмаз, но разбира се, татко отново ни намери. А, ти откъде познаваш кака Солмаз?
-Г-жа Джанет ми каза за нея, когато ми даваше писмото, но разбрах, че е починала миналата година.
-Да почива в мир! Тя много ми помогна!
-Когато се захванах с делото си мислех, че тя може да знае нещо, да ни помогне!
Бирсен е изненадана, че Зейнеп все още се занимава с делото на майка ѝ. Зейнеп ѝ обяснява, че се е сетила за Солмаз, когато е разбрала, че е починала, затова е сметнала за добре, че тя трябва да знае за това. Зейнеп се интересува за какво е говорила с Къванч. Бирсен ѝ отговаря, че просто е минавала и е решила да го види.
-Како, знам, че ти не правиш нищо без причина! – уверена е Зейнеп.
-Зейнеп, аз ще ти разкажа, но ти ми обещай, че на никой няма да кажеш!
-Обещавам ти! Бирсен, знаеш ли, ти много приличаш на майка си? Начина по който говориш, погледът ти, тази детска душа, много си приличате!
-Искаш да ме накараш да се разплача, нали? Ако плача, няма да мога да ти разкажа!
