Кая се среща със Суна във фоайето на хотела, в който е отседнало семейство Санлич. Суна съобщава на Кая, че баща ѝ скоро ще пристигне, и подчертава, че трябва да внимават да не ги виде заедно. Кая изразява загрижеността си за положението на Суна и заявява, че ако е бил в имението, не би позволила тя да бъде изгонена. Суна му напомня, че в имението единственото мнение, което е важно е това на Халис и той не би могъл да направи каквото и да е. Кая заявява, че дядо му не би му отказал защото му дължи детство.
Суна пита дали сега с майка му търсят възмездие. Кая се чувства неразбран от майка си, като подчертава, че само Суна го разбира истински. Тя го пита какво може тя да го разбира истински, когато той само я съжалява. Кая разказва за трудното си детство с баща, пристрастен към наркотиците, и майка, зависима от лекарствата, като разкрива, че когато е говорил за нея на майка си, е искал да говори за себе си. Въпреки скептицизма на Суна, Кая потвърждава искреността си, признавайки, че макар да не могат да променят миналото, те имат власт над бъдещето си. Кая добавя, че все още могат да се оженят и след това да се върнат заедно в имението.
Кая изважда клонката, която преди това е откъснал от живия плет и която е предложил за първи път на Суна. Той изразява решимостта си да я накара да се усмихва и се заклева да се изправи срещу съответните им потисници – той срещу Халис, а тя срещу Кязим – и да потърси отмъщение. Той иска от Суна да се омъжи за него веднага. Кая поставя клонката на пръста на Суни за втори път.
