Действието се връща при Сехер и Юсуф. Сехер гали племенника си и си мисли за Яман, колко ли сега е разстроен. Сехер се моли на Бог, да свърши този кошмар по-бързо, за да се съберат тримата, да не ги оставя на това животно Селим.
-Толкова ли ме мразиш, преди така ми вярваше, а сега в очите ти съм животно? – пита Селим, който се е облегнал от другата страна на вратата. Сехер внимателно оставя спящия Юсуф на кревата и се приближава до вратата.
-Аз всичко правя за теб и Юсуф, за да ви спася от онзи човек и скоро ти сама ще го разбереш! – продължава Селим.
От другата страна, Сехер се опитва да убеди Селим да ги пусне, като му напомня за детството им и му казва, че той не е такъв. Селим обвинява Сехер за човекът, в който се е превърнал, както и Яман, който според него ги е разделил.
-Колко пъти те предупреждавах, да стоиш далече от Къръмлъ, че освен страдания, този човек нищо друго няма да ти донесе, но ти не ме послуша! Предложих ти, заедно да създадем семейство! Аз те обичах толкова силно, както никой друг! А, ти, ти ми обърна гръб! Ти не избра мен, а онзи бандит! Заради теб всичко това ми се случи! Разбираш ли? Аз не съм се сам побъркал? Ти ме подлуди! – крещи Селим.
