Действието продължава от предния епизод. След като Селим се опита да изнасили Сехер, тя го ударя с нож, който ѝ попада пред очите.
Селим се превива от болка и моли Сехер да му помогне. Уплашена Сехер се държи на разстояние от него. Селим издърпва ножа и го хвърля настрани. В същият момент Юсуф блъска по вратата и моли леля му да отвори, защото го е страх. Сехер взема ключа, за да отвори на пленника си. Селим я хваща за крака като се опитва да я повали на земята. Сехер си издърпва крака и се опитва да отключи, но Селим става и я хваща за ръцете.
-Не докосвай, леля ми! – крещи Юсуф като блъска по-вратата.
-Юсуф, миличък, не се притеснявай, аз съм добре! – опитва се да го успокой Сехер.
Селим ѝ казва, че няма да може да избяга от нея. Сехер му отговаря, че това което прави не е правилно, защото той трябва да разбере веднъж завинаги, че тя никога няма да го заобича.
-Ти веднъж завинаги разбери, че няма да се откажа от теб! Няма път назад! – крещи Селим.
-Лельо, добре ли си? – продължава да крещи Сехер.
-Моля те, остави ме, за да поговоря с него и да го успокоя!
Сехер уверява племенника си, че е точно до вратата и тя е добре. Юсуф ѝ отговаря, че той много се страхува. Сехер му предлага да му разкаже приказка. Юсуф я моли да има хубав край.
