Оставяйки офиса зад гърба си, Ануж и Анупама отправят молитви, като всеки от тях си пожелава щастието на Малвика и силата да се подкрепят взаимно. Междувременно Малвика, обзета от емоции, се срива, припомняйки си спомените с Ануж, докато Ванрадж се опитва да я утеши.
Анупама поставя под въпрос решението на Ануж да напусне, но той твърди, че е време Малвика да поеме отговорност за собствения си живот.
По-късно Ануж се бори с несигурността на бъдещето си, чувствайки се съкрушен и бездомен. Анупама мълчи, докато Ануж плаче, оплаквайки се от загубата на сестра си. Междувременно Ванрадж се хвали за манипулативните си тактики. Анупама търси чичото на Ануж, като го призовава да утеши Ануж и да спази обещанието им да го подкрепят.
Видимо емоционалният той разкрива на Анупама, че Ануж го е накарал да обещае да подкрепи Малвика,. Анупама се укорява, когато става свидетел на страданието на Ануж. Междувременно Ванрадж, решен да наложи своя контрол, трови Малвика срещу Анупама, като я подтиква да се съсредоточи върху работата си и планира да придобие собствеността върху бизнеса. Чичото на Ануж моли Анупама никога да не оставя Ануж сам – обещание, което тя уверява, че ще спази.