Действието се пренася в болницата, където обработват раната на Мустафа. Мустафа признава на Йозер, че когато е срещнал Тюркян, той не е знаел, коя е тя, а като е разбрал е отишъл и ѝ се е извинил, защото не би тичал след омъжена жена, защото не одобрява това, но станало лошо съвпадение.
-Значи си закачал Тюркян, за да нараниш брат си, така ли?
-Аз не съм негодник, ако исках да ви нараня щях да го направя по-друг начин! Знаеш каква е целта ми?! Но, Сомер и Тюркян са прави! Тя помни първото впечатление от мен, а после му вижда със сестра си! Всеки би си помислил като нея!
Йозер казва, че ще е добре да не се вижда с Дерия. Мустафа му отговоря, че Дерия е различна и няма нищо общо с отмъщението му, което той му преписва.
Йозер казва на Мустафа, че той му вярва и съжалява, че се е стигнало до тук и трябва да знае, че в този случай той застава зад него. Йозер признава на сина си, че като дете не е можел да бъде до него, но сега иска да бъде и ще продължава да опитва, въпреки че той го отблъсква. Йозер прегръща Мустафа, а той го пита, дали наистина му вярва.
-Да, вярвам ти сине! Мъчно ми е за преживяното между синовете ми. Мъчно ми е за майка ти! На всички ни е много трудно…
