Фериде отива при баща си и се ядосва, че Кадер си е оставила телефона и някъде е отишла. Йълмаз ѝ признава, че я затворил на тавана, за да ѝ дойде акъл в главата.
Фериде иска да разбере причината, но Йълмаз ѝ казва да не му задава въпроси. Йълмаз пита дъщеря си дали е прочела внимателно документите за къщата, която Къванч ѝ е прехвърлил.
-Татко, Къванч ме обича, разбере го най-накрая!
-Не, не! Ще видиш, че нещо е замислил! Ще съжаляваш, но ще бъде късно! А, и това с Бирсен, което стана… за всичко е виновен мъжът ти!
-Татко, какво общо има с това Къванч?
-Ако той не ѝ беше дал работа, тя нямаше да се перчи така? Нямаше да си тръгне!
Йълмаз признава на дъщеря си, че като е останал сам вкъщи е започнал да чува разни гласове. Той я кара да занесе вода Кадер, защото той не иска да я вижда.
Бирсен се качва при Кадер, за да ѝ занесе вода и я разпитва какво е станало. Ядосана Кадер ѝ казва да се маха, за да не получи още бой от баща ѝ.
Фериде казва на баща си, че си тръгва. Йълмаз ѝ крещи, че никъде няма да ходи, защото вече ѝ е казал, че ще остане тази нощ тук.
-Татко, аз не мога да стоя тук, докато онази жена е на тавана! Всичко това ме потиска!
-А, не трябва, тя трябва да си изтърпи наказанието.
-Можеш ли да не правиш такива нещо?
-Да не правя и да ми се качи на главата, нали? Нима не ми каза, че не я харесваш?
В този момент Йълмаз чува как Джанет го вика. Той се хваща за главата.
-Татко какво става?
Йълмаз хваща дъщеря си за ръката и я изхвърля на улицата.
Фериде си тръгва.
