Действието продължава от предния епизод. Сехер превързва раната на Яман и го пита, дали се чувства по-добре. Яман ѝ отговаря, че му е станало по-добре, но тя все още не е свършила, защото трябва да отвори вратата.
-Добре, но как да га направя?
-Издърпай едно от железата на леглото!
Сехер докато се опитва да извади желязото, разказва на Яман, как е отворила с тел вратата на стаята, в която са били затворени с Юсуф, че този метод е научила от него. Яман отговаря, че не се съмнява в нея.
Сехер изважда желязото, а Яман ѝ казва да го мушне между вратата и касата и да натиска, докато вратата не се отвори.
Ръцете на Сехер започват да кървят от голямата сила, с която използва железния прът, и ужасена започва да се отказва, защото не може да отвори вратата.
-Не става, не ми достига сила! – ядосва се Сехер и изпуска железния прът.
-Ела при мен! – Сехер кляка до Яман. -В това което каза преди малко, аз никога няма да повярвам!
-Какво точно?
-Това, че няма да се справиш с вратата. Още от първия ден, когато те видях, в очите ти видях необикновена сила, така че трябва само да я извадиш наяве. – Яман взема лицето на Сехер в шепите си. -Спомни си само лудият Озан. Спомни си, как се спаси от белезниците на Озан. Тогава също казваше, че няма да стане, но всичко ти се получи и сега отново ще стане.
-Но, тогава ми помагаше ти, а сега?
-С мен или без мен, ти си най-силният човек, който познавам! Ти и аз, сега с теб сме едно цяло! За нас с теб, аз всичко ще направя! Ти също ще направиш, аз много добре знам това! И сега ще направиш всичко възможно, за да се измъкнем от тук! Хайде, давай, ти ще успееш заради нас!
Сехер отново взема пръта и се опитва да отвори вратата.
