В същото време Фърат със Селим и още двама полицаи пристигат в гората и слизат от колите.
-Тук няма нищо! – казва Фърат.
-Май съм се заблудил, трябвало да завием наляво, а не на дясно – казва Селим.
-Селим, някаква следа, знак, който да си запомнил, спомняш ли си? – пита изнервен Фърат.
-Не знам, не си спомням, не познавам местността добре – отвръща спокойно Селим. -Но си мисля, че къщата беше зад онази скала – сочи Селим и така разсейва Фърат, а през това време Селим взема пистолета на един от полицаите и заплашва, че ще го застреля.
-Селим, хвърли пистолета, защото където и да отидеш аз ще те намеря! Само си усложняваш положението! Хвърли пистолета!
-За смъртта на този полицай, само ти ще си виновен, Фърат!
-Знаеш ли, аз не съм старият Селим! Приятелството ни, братството ни са само глупости! Ако искаш да бъдеш с някой, трябва насила да го получиш, иначе ще дойде друг и насила ще ти го вземе! През цялото това време, аз чаках като глупак и какво получих? Този тиран дойде и взе Сехер от мен!
Фърат е принуден да остави пистолета на земята. Селим кара полицая да му свали белезниците, а след това стреля по гумите на една от полицейските коли, а в другата се качва и бяга с нея.
-Сега никой не може да ме спре! Сехер е моя и докато не я имам, няма да се успокоя! – крещи Селим.
Фърат се обажда на Ибо, че Селим е избяга и да му изпрати на телефона какви обекти има около него.
