Действието се пренася в къщата на Халил. Той се прибира и е изненадан да види Зейнеп.
-Зейнеп, защо си тук? – пита притеснен Халил. Тя му признава, че е взела ключа от кака му.
-Защо? – пита Халил.
-Защото много те обичам! – признава Зейнеп. -Хайде, кажи ми!
-Какво да ти кажа?
-Това, че много ме обичаш! Аз не знам, какво правиш, но знам, че го правиш заради мен!
-Нищо подобно!
-Добре, може ли нещо да проверя, за да се уверя в това? – пита Зейнеп. -Ако, това което си мисля не е истина, то повече няма да ме видиш.
-Никога ли?
-Завинаги!
-Когато ти върнах обиците на майка ти, си мислех, че ти няма да издържиш, но издържа. Но, в същият ден ти си ги поверил на майка си. – казва Зейнеп и се доближава до окачения костюм на Халил и оттам вади обиците. -Ако ти си този Халил, който познавам, то ти си поверил и пръстена на майка си. -добавя Зейнеп и от другия джоб вади годежния си пръстен.
-Ах ти, божие наказание! – възкликва Халил.
-А, сега ми разкажи всичко от самото начало! И още очаквам от теб романтично предложение. – Зейнеп дава пръстена на Халил.
Халил моли Зейнеп да вземе обиците на майка му обратно, за да стоят при нея, а след това ѝ разказва всичко, защо я е отблъснал от себе си. Той ѝ казва, че Али Фуат не е убил майка ѝ, че Дюндар е виновен за всичко това, а не Сафер както са смятали.
-Аз намерих, кой е убил Али Фуат…
-Убит?!
-Той не е умрял случайно. Това е направил негодника Дюндар.
-Сигурен ли си?
-Той има снимка на Джем, когато той е тръгнал при Али Фуат. Какво си мислиш е правил той посред нощ?
