След като разбра за саможертвата на Халил, Зейнеп е тъжна, но същевременно и щастлива. Защото фактите, които научава, разкриват ужасните лъжи на баща ѝ Джем – един от хората, на които тя вярва най-много в живота си.
Зейнеп моли Халил за подкрепа, за да отиде и да се срещне с баща си, за да осъществи една от най-трудните срещи в живота си.
Халил и Зейнеп са при Джем. Зейнеп го пита, защо с постъпката си е подкрепил Йълмаз и е съсипал един от вай-хубавите ѝ дни в живата. Как може да я гледа в очите и да я излъже, и накара да повярва, че баща ѝ е убил майка ѝ. Джем признава, че направил това, за да не я загуби.
-Как можеш да бъдеш толкова лош? Как можа да ме накараш да повярвам в тази лъжа?
-Аз не само на тебе казах тази лъжа, но и на себе си. – признава Джем.- Тази вероятност за мен винаги е съществувала. Ако Халил не потърси истината…, то аз бих се хванал за тази вероятност.
Зейнеп пита баща си, дали още обвинява Халил. Джем отрича и казва, че ако някой заслужава нейната любов, това е Халил. Защото той смело се е борил за истината, независимо, че е знаел, че може да я загуби. Също така независимо от това, че те са постъпили така лошо с Халил, той се е срещнал с него, заради нейното добро… Също като нейният истински баща Али Фуат, който се е държал по-далече от нея, защото се е притеснявал, че може да пострада. Джем добавя, че Халил е бил прав, като го е нарекъл егоист. Той моли Зейнеп да не го мрази за това, което е направил.
Зейнеп го пита след всичко, което ѝ е причинил как отново да му има доверие. Халил взема думата и, въпреки че все още е ядосан на Джем, убеждава Зейнеп да му прости и ѝ разказва как той му е помогнал да убеди Дюндар, че тя не е дъщеря на Али Фуат.
-Зейнеп, знаеш, че е истина, че аз не го обичам. Но, той те обича, Зейнеп! Обичате повече от себе си! – казва Халил.
