С решителна стъпка Гюлгун събира багажа си и напуска имението, решена да се откъсне от оковите на фамилията Корхан и привилегиите, които идват с нея. Тя нарежда на шофьора да я закара до хотел, но той, подчинявайки се на инструкциите на Орхан, я изоставя насред пътя, далеч от желаната дестинация и в опасна част на града. За капак, шофьорът грабва и куфара ѝ. За щастие жената има със себе си телефон. Тя се обажда на Сейран, вярвайки, че тя е единствената, която може да ѝ помогне.
Сейран вдига телефона и от другата страна се чуват плач. Тя пита какво се е случило. Гюлгюн ѝ казва, че не е знаела на кого да се обади, и ѝ обяснява какво ѝ се е случило. Сейран я пита дали може да дойде при нея. Свекърва ѝ отговаря, че няма пари, а Орхан е блокирал кредитните ѝ карти. Сейран предлага да поръча такси през приложение, като обещава да покрие разходите при пристигането ѝ. Тя отвежда Гюлгюн в апартамента на своя приятелка от колежа.
В имението Латиф води сериозен разговор с Ферит, в който изразява недоволството си. Латиф признава, че е пренебрегнал многобройни проблеми от загриженост към Ферит, но твърди, че не може повече да търпи неуважителното поведение и наглите забележки на Ферит. Той изисква от Ферит да се събере и да погледне реалността в очите. Ферит отговаря с пренебрежителен кикот, като поставя под въпрос способността на Латиф да го “разтърси”. Латиф контрира, обвинявайки Ферит, че подценява всички и гледа отвисоко на другите, докато по ирония на съдбата е по-некадърен от всеки друг в домакинството.
