Действието се пренася в болницата. Сехер влиза в стаята при Яман и ѝ казва, че Юсуф е отишъл в болничното кафе с медицинската сестра за бургер. Яман я пита, кога ще се прибират у дома. Тя му отговаря, че медицинската сестра ще говори с лекаря и ще им каже.
Сехер моли Яман да не се ядосва за това, което е научил. Яман ѝ казва, че през тези години с толкова много врагове е воювал, но не е знаел, че най-големият му враг е в къщата му и се чуди, какво ли още може да направи Икбал. Той казва, че дори да я изгони, да хвърли целият свят върху нея, неговата ярост няма да утихне.
Сехер казва на Яман, че тя вярва в божията справедливост и ще бъде достатъчно Икбал да стой по-далече от тях.
-А, това което ни причини, на нас двамата? – пита Яман.
-Но, не успя! Тя не можа да ни раздели, напротив всичко, което тя ни причини, ни сближи повече!
-Ами ако беше постигнала целта си? – въздиша тежко Яман. В този момент телефонът на Яман звъни. Сехер му го подава.
-Кажи Дженгер!… Какво означава, че е мъртва?! Брат ми как е? – шокиран е Яман.
-Какво става? Нещо с батко Зия ли? – пита притеснена Сехер след като Яман приключва разговора.
-Зия е добре, но тя е мъртва!
-Погледни ме, кой е умрял? – пита Сехер.
-Икбал! Тя е мъртва! – повтаря Яман, а Сехер също е шокирана от чутото.