Действието прескача на сутринната. Сехер притеснена казва на Яман, че вижда, че отново не е спал. Яман ѝ отвръща, че не може да си прости, че е оставил брат си в ръцете на тази ужасна и коварна жена толкова много години, как не успял да го забележи.
-Тя си замина, но остави цялата си отрова в имението – отбелязва Яман.
-Да, ти си прав, ние сега все едно се намираме в ужасен кошмар – отвръща Сехер. -Но, знаеш ли, важното е, че сме заедно!
-Снощи си спомних за деня, в който купих това имение. Ако някой ми беше казал, за смъртта, тайните, измените и всичко ужасно, което се случи тук, никога нямаше да повярвам. Тогава си мечтаех, че това ще е моето гнездо, а сега всичко тук е ледено и студено, само ти, Юсуф и батко топлите тази къща.
-Тези ужасни дни ще минат! – казва Сехер и прегръща Яман.
В този момент телефонът на Сехер звъни. Тя казва на Яман, че е Фърат. Той моли Сехер да дойде в полицейския участък, защото има да ѝ каже нещо много важно.
-Какво е станало? – пита Сехер.
-Ситуацията е сериозна, трябва да се видим – отговаря Фърат, а Сехер му казва, че ще дойде след малко.
Яман пита Сехер какво става, а тя му отговаря, че Фърат иска да говорят за нещо важно. Яман предлага да вървят, когато чуват виковете на Зия „Тя умря… Умря… Отиде си…“
Сехер казва на Яман да остане, защото Зия има нужда от него. Яман се съгласява, но моли Сехер да му се обади, за да не се притеснява и ѝ казва, че шофьорът му ще я закара.
