Тюркян добавя, че хубаво, че е отишъл и се е видял с дъщеря си, но е можел да ѝ се обади, че ще закъснее.
-Миличка, кълна ти се, нямах намерение да остана, не усетих как мина времето. Не исках да ти звъня от там и да те разстройвам!
-Нищо, няма проблем…
-Тюркян, докато бях при дъщеря си, мечтаех да си до мен. Дано заедно да опознаем това щастие – казва Сомер и целува жена си…
Действието се пренася в хола, където Рючхан мърмори, че Тюркян ѝ е счупила кристалните чаши. Йозер казва на жена си да спре да наказва снаха им. Рючхан му отговаря, че тя много добре е обяснила на Тюркян и тя трябва да направи необходимото.
-А, ти защо не кажеш на Сомер, след като те притеснява? Защо си мъчиш?
-Не ти дължа обяснение, Йозер!
-Не му казваш, защото така и ти ще се компрометираш пред сина си, нали? Ако Сомер разбере, че си знаела от самото начало, че си използвала Тюркян, за да вземеш акциите му, няма какво да кажеш, нали?
Рючхан му казва да не е посмял да я заплашва, чрез сина им. Йозер ѝ отвръща, че ако продължи да тормози Тюркян ще получи друг отговор от него. Ядосана Рючхан го пита, какво ще направи, но Йозер излиза.
