В този момент Тюркян излиза от къщата на Севилай.
-Тюркян! – привиква се Сомер.
-Сомер?! – учудена е Тюркян да види Сомер. -Тук ли си чакал?
-Ти не се чувстваш добре, когато идвам, затова!
-Любов моя, не говори така! Изглежда, че нещо е станало, но не мога да разбера какво?
-При теб също има нещо, което не мога да разбера? Хайде да се качим горе и поговорим с г-жа Севилай за това, как сте се запознали! Нека да разкаже, за да разбера!
-Скъпи, аз нали ти разказах как се запознахме. Когато разбрах за отношенията ви с Мине, аз избягах на кея. Ако не бях бременна и в морето щях да се хвърля! Тогава се появи тя!
-Да, разбира се!
-Сомер, аз мислех тогава да те оставя, а тя ми разказа за раните си от миналото. Опита се да ме убеди, да не те оставям за нищо на света!
-Защо? Тя съжалява ли е, че в миналото е оставила някой?
-Сомер, не те разбирам, какво искаш да ми кажеш?
-Тази жена е любовницата на баща ми! И ти с нея…
-Това остана в миналото?
-Какво е останало в миналото? Ти наясно ли си, в какво положение си поставила майка ми? Тази жена е майка на Мустафа! Аз те питах хиляди пъти, дали си виждала Мустафа, а ти всеки ден се виждаш с него, защото е син на съдружничката ти! Ти ме излага гледайки ме в очите! Но, това не ти стига, ами продължаваш и да работиш с нея!
-Сомер аз направих…
-Ти си направила това, за да отмъстиш на майка ми!
-Сомер, чуй ме!
-Няма! Знаеш ли защо съм ядосан, Тюркян? Защото ти не беше такъв човек! Тюркян, която аз обичах, не беше такава! Срам и позор! Ти си започнала да приличаш на майка ми!
