Ситуацията в имението на Яман продължава да е много напрегната, след всичко, което се случи.
Зия получава пореден пристъп. Той е на стълбите и си спомня, как Кевсер е заплашила Икбал, че ще каже всичко на Яман. Двете са се спречкали и Икбал блъска Кевсер и тя полита през парапета. Зия е объркан той си спомняна, че точно на това място, където падна Кевсер, намери мъртва и Икбал. Двата случая се объркват в главата му.
-Не, не може, аз да съм го направил! – повтаря Зия като гледа ръцете си. Но, под въздействието на лекарствата, които Икбал му подмени. Зия стига до извода, че той е блъснал и двете жени.
-Не, аз не съм го направил! Ти си го заслужаваше, Икбал! Ти направи много лошо неща! Ти умря, това е твоето наказание, защото ти си лоша, Икбал…
На мястото на Икбал Зия започва да вижда Кевсер.
-Кевсер и ти ли си тук? След като ти си тук, значи и ти лоши неща си правила? Ти също ли падна през парапета? Ти също правеше лоши неща и разстройваше брат ми! Ти изневери на брат ми! Ти му изневери и аз те блъснах – говори си сам Зия, на който в главата му е пълна каша. -Аз ги бутнах и двете! Аз, аз… – крещи Зия.
Идва медицинската сестра, която Яман нае да се грижи за него и се опитва да го успокой, като го води в стаята му. В този момент Сехер излиза притеснена от стаята си и отива при Зия.
-Батко Зия, как си? – пита Сехер.
-Ела, ела Сехер! Аз много лоши неща съм направил!
-Батко Зия, какво е станало? Какво си направил? – пита притеснена Сехер.
-Аз го направих, заради нашето спокойствие, Сехер! Те идват и си тръгват, но всичко това направих, заради нашето спокойствие… Сехер, ти не си като тях, те бяха много лоши, но ти си добра…
Медицинската сестра прави инжекция на Зия, за да се успокой. Тя обяснява на Сехер, че Зия говори така, защото заради травмите в главата му всичко е объркано.
