Суна се обръща към Абидин с надеждата да получи някаква информация за местонахождението на сестра си. Абидин обаче не отговаря, което кара Суна да се чувства още по-разтревожена. Ифакат открива Суна в двора и взема телефона ѝ, като проверява последните ѝ обаждания. Ифакат изразява разочарование и неодобрение, след като открива, че Суна се е опитвала да се свърже с шофьора.
Суна се опитва да се оправдае, обяснявайки, че се притеснява за Сейран и не е знае към кого другиго да се обърне за помощ. Тя изразява страха си, че баща им може да навреди на Сейран, и признава, че се страхува. Ифакат се опитва да усмири Суна, като я призовава да се успокои, но тревогата на Суна само се засилва.
Ифакат зашлевява Суна и я кара да мълчи, като ѝ прави строга забележка. Тя подчертава значението на самообладанието, като предупреждава Суна да не проявява уязвимост. Ифакат напомня на Суна за последствията от нейните решения и действия, като подчертава, че поведението ѝ може да повлияе не само на нея, но и на хората около нея. Суна се опитва да се защити, изразявайки искрения си страх за Сейран, но Ифакат настоява, че страхът трябва да бъде потиснат и скрит от другите. Ифакат споделя собствения си опит. Тя подчертава необходимостта от поддържане на фасада на сила и контрол, дори в моменти на страдание.
