Яман е при лекаря на Зия. Той изразява мнение, че Зия може да стане агресивен, когато има пристъпи.
-Да, такива пациенти като г-н Зия по принцип са спокойни, но когато получат пристъп, може да станат агресивни, дори нападателни.
-Но, кога се получават пристъпи? – пита Яман.
-При г-н Зия имало такова нещо? – пита учуден лекаря. – С нещо сериозно ли сте се сблъскали? Проявявал ли е насилие?
-Аз познавам брат ми по-добре от себе си, толкова много пристъпи съм видял и никога на никой не е направил нищо лошо.
-Вие при всички негови пристъпи ли сте били? Защото може когато вас да не ви е имало, той да е показвал яростта си по-друг начин. Може да не сте следили внимателно за него. Може по-рано да е имало подобни ситуации, но вие да не сте знаели.
-Не! Това не може да бъде! – става ядосан Яман от стола и като вади от шишето лекарствата на Зия, пита лекаря за какво са тези лекарства, който пие толкова много години. Яман ударя ядосан лекарствата в бюрото и капсулите се разтварят.
Лекарят вижда, че цветът на лекарствения прах не е такъв, какъвто трябва да бъде. Той веднага го изпраща за експертиза и се заклева, че това не са лекарствата, които е написал в рецептата. След като експертизата е готова лекарят обяснява на Яман, че тези лекарства, които Зия е вземал, може да побъркат човек и е уверен, че някой специално е направил това, за да навреди на брат му. Яман веднага се досеща, кой може да е този човек -Икбал. Лекарят казва, че ще трябва да мине време, за да може лекарствата да спрат да действат на Зия, затова не трябва да оставя брат си Зия сам.
Чувайки това Яман е убедена, че Зия ще да е убил и двете – и Икбал, и Кевсер, като подозира, че го е направил под въздействието на грешното лекарство. Яман побеснял ударя по бюрото на лекаря.
