Действието се пренася в стаята за свиждания в затвора.
-Татенце – усмихва се Фериде виждайки Йълмаз.
-Добре дошла, дъще! – поздравява я Йълмаз.
-Какво е станало с очите ти? – пита притеснена Фериде.
-Нищо страшно. Тук всички са негодници и убийци.
-Какво са ти направили, татенце? Кажи ми истината?
-Нека да се опитат да се приближат до мен, аз с всички ще се разбера! Не се притеснявай, аз без да искам се ударих! – казва Йълмаз като сочи синината на под окото си.
-Татенце, честит рожден ден! Да си жив и здрав!
-Аз днес рожден ден ли имам? Кълна се, аз съм забравил! Милата ми дъщеря! Разбра ли коя е Салкъм Горели? Ако не дам на онзи маниак Джанер тази информация, той няма да ме измъкне от тук! Той след това ще представи доказателството в съда.
-Татко! Как мислиш, дали Али Фуат не е скрил дъщеря, за да я защити?
-Ти по-добре да беше се малко притеснила за баща си, а не за непознатата!
-Спомняш ли си, ти ме взе със себе си в болницата, когато бях малка? А когато те попитах, защо си ме довел тук, ти ми каза, за да благодариш на Господ, за своето състояние, като гледаш на тези хора в болницата!
-И?
-Тогава ние отидохме да видим Солмаз, нали? Солмаз е сестра на Кадер.
-Да, това е така. На мен за това ми каза Кадер. А аз взех и изгоних Кадер от къщи. Погледни ме! Погледни ме! Кой ти промива мозъка? Кой предател ти промива мозъка на теб? Кой? Кълна ти се, че не съм докосвал тази жена! Аз никой не съм убивал! Аз не съм виновен! Да не си посмяла да слушаш лъжите на предателите, дъще! Ако не вярваш на баща си, то си върви! Ще умра с тези обвинения, за да се успокойте!
-Не говори така татко!
-А, какво да кажа?
