-Тюркян, аз се уморих от НАС! От нас двамата!
Тюркян е шокирана от чутото.
-Какво? Какво искаш да кажеш?
-Аз мисля, че достатъчно проточихме този брак! Една любов не е достатъчна!
Тюркян шокирана от чутото, мачка листа с резултата от изследванията, който потвърждава, че е бременна и се опитваше, да покаже на Сомер.
Сомер взема якето си и тръгва да излиза. Тюркян го спира и го пита, какво иска да ѝ каже, какво означава, че любовта не е достатъчна.
-Сомер, ние много заплатихме за тези отношения… Независимо от всичко, моята любов стига, но твоята не е достатъчна? Как може да говориш така?
-Тюркян, за тези отношения, ние много заплатихме, това е така! Но, ти стана егоистичен човек, а аз не се промених и когато те погледан, не искам да виждам тази Тюркян!
-Яростта в очите ти, въобще не си е тръгвала от очите ти! Аз казах ли ти, че ти не можеш да обичаш и аз не сгреших! Да обичаш, това означава да обичаш човека с всичките му недостатъци! Да обича, това означава да не се отказваш! Ако ти обичаш цветето, заради неговия цвят и аромат, въобще не го обичай!
-Ти стана егоистка, Тюркян и може бе не разбираш, какво е да обичаш! Има само твоите истини и решения! Ти си изгради розов свят, в който забравяш за всяка грешка! Не ме обичай така Тюркян! Аз се уморих от това и ме унищожава!
-Ако аз бях егоистка, този брак нямаше да просъществува до сега! Аз те обикнах… и нас и мечтите ни обгърнах с любов, дори тогава, когато не ме обичаше!
