Ферит излиза от стаята на дядо си и се чувства дълбоко разстроен от обидните думи, които току-що е чул. Халис му казва, че трябва да се откаже от собственото си име и че никога повече няма да се срещнат. Халис дори стига дотам, че заявява, че Ферит няма да бъде добре дошъл на погребението му, когато почине.
Суна седи на стълбите зад имението и се чувства притеснена. Абидин неочаквано я открива там и я покрива с якето си, за да я стопли. Той предлага да влязат вътре, но Суна отказва, тъй като се чувства неспособна да се изправи пред хората. Тя го пита как я е намерил. Абидин ѝ обяснява, че и той идва там, когато е разтревожен. Суна го пита защо е избрал това място. Абидин пита защо Суна е там.
Суна започва да плаче, обяснява, че се чувства изгубена и се страхува да не остане без дом, ако я изгонят. Абидин я успокоява, като я уверява, че е до нея, въпреки че вече не са заедно. Той обещава да я подкрепя, поставяйки ръката ѝ върху сърцето си и ѝ казва, че тя винаги ще е там. Двамата допират челата си един до друг за кратко, но Суна рязко се отдръпва и си тръгва.
