Назлъ е на път да си тръгне, но Зейнеп я прегръща силно и не я пуска. Зейнеп признава, че винаги е била ядосана на майка си, но обещава, че никога повече няма да се държи така. Най-важното за нея е майка ѝ да е до нея. Назлъ е разчувствана, защото се е привързала много към Зейнеп.
Свидетел на разпаления спор между родителите си, Зейнеп е объркана и наранена. Тя обвинява баща си, че е накарал майка ѝ да си тръгне, без да осъзнава сложните емоции, които стоят зад решението на Назлъ. Назлъ се опитва да защити Мурат и да обясни, че ситуацията е по-сложна, отколкото изглежда. Тя уверява Зейнеп, че винаги ще бъде до нея и никога няма да я изостави.
Въпреки усилията на Назлъ, Мурат не е склонен да промени отношението си. Той не крие недоволството си от нейното присъствие в дома им, подчертавайки, че е там само заради Зейнеп. Неосъзнавайки, че момичето е чуло думите му, той я унижава, без да осъзнава последиците.
Зейнеп влиза в имението и започва да събира вещите си. Синем я вижда и я пита какво прави. Зейнеп отговаря, че си тръгва завинаги от тази къща, защото всички там разстройват майка ѝ.
