Сехер посещава Яман в ареста и настоява той да си признае, че е убил сестра ѝ.
-Защо мълчиш? Вдигни главата си и ме погледни в лицето! – казва побесняла Сехер.
Яман става от пейката и застава пред Сехер.
-Какво стана, нали каза, че ти си убил сестра ми? Защо се превърне в котенце, на което са му сипали мляко? Какво, толкова ли ти е трудно да си признаеш пред полицията, че си убил жената? Защо не им разказа, това което разказа на мен? Защо си мълчиш? Къде е твоята смелост? Потвърди, това което си направил! Кажи, аз убих сестра ти, кажи де?! – крещи Сехер, а Яман мълчаливо я поглежда в очите -Какво, страхуваш се, че ще бъдеш наказан за това което си направил? Затова ли искаше да се махнем от имението? Искаше да избягаш от отговорността, за това което си направил, затова ли говореше, че искаш да започнем живота си на чисто? – Яман мълчи.
-Знаеш ли, когато една жена се разочарова, тя обръща гръб, и си тръгва, но аз не мога! Защото искам да видя, как ти ще влезеш в затвора и ще бъдеш наказан! – Сехер вика, крещи и се ядосва, и иска от Яман той да застане пред съда и признае вината си, но Яман все така мълчи. Фърат влиза и насила извежда Сехер от ареста.
-Това е заради теб, заради нас, заради семейството ни! Така трябва да бъде! – говори си сам Яман.
