След като научават от Сомер, Садик и Несрин отиват в къщата на Тюркян. Когато Тюркян се прибира, тя е шокирана да види майка си и баща си. Опитвайки се да им обясни, Тюркян се ядосва още повече, когато вижда, че родителите ѝ я обвиняват.
-Гжа Рючхан е права, Сомер е прав, а Тюркян както винаги не е! – ядосва се Тюркян.
-Да, като винаги Тюркян не е права! Дъще, защо правиш така? Защо така импулсивно вземаш решения? Защо се държиш като егоистка? Какво искаш, защо така се промени, Тюркян? Какъв ти е проблемът, дъще? – пита Несрин.
-Вие сте моят проблем! – крещи Тюркян. -Г-жа Рючхан, Сомер, вие сте моето семейство! Вие не искате да ме видите и чуете, вие! Вашата любима принцеса Тюркян! За Сомер съм красивата, мълчаливата и тиха жена?! Опозорената пред хората снаха на Корман… Коя съм аз, коя е Тюркян? Ето заради това дойдох тук, за да разбера, коя е Тюркян!
-Добре! Събирай багажа си и да си тръгваме! – казва Садък.
-Това сега е моят дом! – казва уверено Тюркян. – И никъде няма да ходя!
-До тук ли стигна? Да живееш тук?!- пита Садък. -Тук, дори нормална врата няма, човек може да влезе през прозореца!
-Ще работя и ще купя! – отсича Тюркян. -Но, моля ви оставете ме сама! Моля ви!
-След като си избягала от къщата на баща си, единствената къща, в която може да отидеш, това е къщата на баща ти. Хайде! – казва ядосан Садък.
Несрин виждайки колко решително настроена е Тюркян, казва на Садък да си вървят.
Двамата си тръгват.
