В същото време Сомер настига Тюркян и ѝ казва, че иска да отиде с нея, за да види бебето си.
-Не, сега, то е много малко!
-Не, сега, ще дойда! Добре, ние се разделихме, но аз съм баща на това дете! Това е мое право да бъда до него!
-Добре да тръгваме!
Чувайки сърцебиенето на бебето, Сомер се поддава на вълнението и хваща ръката на Тюркян. Тюркян, от друга страна, се дръпва назад и показва реакцията си.
Двамата излизат от кабинета на лекаря. Сомер гледайки снимката на бебето им, пита Тюркян, дали си спомня как са се зарадвали, когато са разбрали, че отново може да забременее. И сега той сега също много се радва, но не може да покаже радостта си, защото не може да я прегърне. Сомер ѝ подава снимката на бебето, а тя му казва да я вземе той, защото бебето им и без това под сърцето ѝ.
Тюркян си тръгва със сълзи на очи. Състоянието на Сомер не е по-добро, той все още се надява на чудото, което отново ще го събере с Тюркян.
