-Сехер! – крещи за първи път Яман името ѝ.
Сехер изненадана се обръща.
-Не можеш да си отидеш, защото… АЗ ТЕ ОБИЧАМ! – признава най-накрая Яман.
-Не прави това! – казва плачейки Сехер. -Не бъди толкова жесток!
-Каквото и да говориш, аз те…
-Не! – крещи Сехер. -Ти не ме обичаш! Ти ме лъжеш, това не е истина!
-Това е най-голямата истина в живота ми и може би единствената!
-Замълчи! Казвам ти да замълчиш! Ти си убиец на сестра ми, на майката на Юсуф! И казваш, че ме обичаш ли?! Не, не мога да го приема!
-Аз те обичам, с цялото си сърце, те обичам!
-Не, не, не…. Няма никаква любов! Всичко свърши! Ние за теб вече не съществуваме! Нито Сехер, нито Юсуф! Аз не мога да живея с теб! Разбери го най-накрая!
-Аз не мога!
-Нима имаш избор? Дори да не си тръгна днес, то след месец, година аз ще си тръгна! Аз ще взема Юсуф и ще си замина!
-Аз няма да ви пусна! – казва Яман като вади пистолета си.
-Какво ще направиш и мен ли ще убиеш? Хайде стреляй, убий ме! Аз не се страхувам от теб!
