Действието се пренася при Сехер и Юсуф. Юсуф пита леля си, дали вече няма да се приберат у дома, защото му липсва имението. Той припомня на леля си, че тя му е казала, че когато двама души се скарат, чувството на горчивина между тях не трае повече от 3 дни, а Юсуф подчертава, че 3 дни вече са минали, а тя не е простила на чичо му.
За да не храни повече надежди у Юсуф, Сехер решава да му каже истината, че тя и чичо му никога повече няма да бъдат заедно, че никога повече няма да се сдобрят. Сълзите се стичат от очите на Юсуф, докато Сехер продължава да говори, казвайки, че те също така ще променят самоличността си, така че никой да не може да ги открие.
-Аз съм Юсуф Къръмлъ и не искам да бъда никой друг! – Юсуф възразява много рязко, дотолкова, че Сехер губи контрол пред него и за първи път му крещи. Тя мигновено се опомня, извинява се и двамата се прегръщат.
-Хайде да вървим миличък, защото леля ти, трябва да си намери работа! – казва Сехер и с Юсуф спират пред едно заведение. Сехер му казва, че трябва да влязат вътре, за да попита за работа. Юсуф ѝ казва, че ще я чака отвън. Юсуф си спомня едно от приказките на леля си, която завършва, че където и да отиде чичо му ще го намери.
Юсуф тръгва нанякъде. Сехер се паникьосва като не вижда Юсуф на мястото, на което го остави и тръгва да го търси.
