Отново се връщаме в конака на Карадаа. Дефне плаче и преглежда дневника си, който водеше за Йомер и в същото време си мисли: „Моля те, не ни забравяй! Спомни си нашата любов…“
При нея влиза Мелек и се опитва да я успокой. Плачейки Дефне обяснява на майка си, че е брояла дните и си е мечтаела, как той ще се върне, че ще види лицето му, ще чуе гласа му, нима е трябвало така да се срещнат.
-Мамо, Йомер ме е забравил, той не ме помни! Няма вече да чуя как ми казва „Моята Дефне!“… – залива се със сълзи Дефне.
Мелек обяснява на дъщеря си, че Йомер може да не я помни, но тя все още е в сърцето му и тя трябва да бъде търпелива, че лекарят е казал, че това е временно.
-Трябва ли да очаквам чудото, мамо? Ако не си ме спомни?
Мелек ѝ казва, че двамата са преодолели къде по-страшни неща и това ще преодолеят.
Дефне казва, че не може да забрави погледа на Йомер, който я е погледнал така, все едно я вижда за първи път.
Алпай се опитва да разбере от Фунда ,къде може да е Аслъ.На Фунда ѝ е писнало да обяснява първо на бащата на Аслъ и отново на Алпай. Докато Алпай я обвинява, че не е забелязала заминаването на Аслъ, тя го обвинява, че е отсъствал цяла нощ, и му казва, че е ходила в конака на Карадаа веднага щом разбрала, че Аслъ е изчезнала, но не е била там.Фунда предполага, че Аслъ може да е с Керем. Бащата на Аслъ чува разговора им и ги пита: -Кой е този Керем?
