В същото време в заведението, където работи Тюркян пристига Рючхан.
-Хайде, ела! – казва Рючхан като хваща грубо Тюркян за ръката. Тюркян я пита, какво иска от нея.
-Да поговорим! – Рючхан извежда Тюркян пред ресторанта и я пита, какво иска да постигне с всичко това, защо се държи като Пепеляшка. Тюркян ѝ отговаря, че днес може да мие подове, но утре ще си намери по-добра работа.
-Да, утре ще миеш стените! Какво си мислиш, че можеш да станеш управител на това заведение ли?
-Това вас не ви интересува!
-И още как ме интересува! Докато ти си жена на сина ми и моя снаха, мен много ме интересува, ти с какво се занимаваш!
-Сомер, чрез вестника обяви на всички за нашата раздяла! А, аз подадох молба за развод! Затова оставете ме намира!
-Ти ни остави на мира! Не знам какви надежди си дала на сина ми, че той от сутринта се занимава със сватбени рокли?! Какво искаш да постигнеш, в това ли е проблемът ви? Искаш да облечеш рокля ли в това положение?
-Аз на никой не съм дава надежда и нищо не съм искала от Сомер!
-Не си играй с мен Тюркян! Ти се опитваш да накараш Сомер да се съгласи на всичко и тогава ще се върнеш в имението!
-Вие си мислите, че всичко знаете, но грешите! Вие въобще не ме познавате!
-Много добре те познавам! Но, с това нищо няма да постигнеш, няма да можеш да накажеш сина ми! Ако всичко между вас е свършило, дръж се както трябва! Прекрати всички тези глупости до съдебното дело! Да не си посмяла да се подиграваш на Сомер!
-Аз на никой не се подигравам! Сомер, не иска да се откаже от нас! … Какво ще стане ако се върна при него?
-Ти си тръгва от вкъщи с багажа си, затова няма да влезеш отново! Дори Сомер да те приеме, аз няма! Сомер не ти е играчка, за да го въртиш като ти се иска! Дори да се върнеш обратно, аз ще превърна живота ти в ад! Защото не разбираш нито от добрина, нито от човечност. Отсега нататък живей така, както заслужаваш!
