Сейран и Ферит се срещат. Ферит се опитва да запази спокойствие, докато говори с нея. Той казва, че не смята, че заслужава всичко, което му се е случило заради нея. Каквото и да му каже Сейран сега и каквото и да направи в бъдеще, са все неща, които той по никакъв начин не е заслужил. В очите му се появяват сълзи. Той се обръща и си тръгва. Когато Ферит я оставя, една сълза се стича и по бузата на Сейран.
Халис кипи от ярост, като гневът му е насочен единствено към Орхан. Ифкат се опитва да го успокои. Тя казва, че Орхан има нужда от баща си и че той трябва да бъде до сина си, за да го подкрепя. Халис отива в полицейския участък и отказва да помогне на Орхан. Казва на сина си, че трябва да плати за безотговорността си. Казва, че е щяло да бъде много по-добре, ако той беше умрял вместо брат си. Чувайки това, Ферит е ужасен. Орхан, отчаян, моли баща си за помощ на колене, но Халис остава категоричен в решението си.
