В същото време Яман седи на двора и гледа към звездите, отчаяно търсейки знак, че Сехер все още го обича и го чака.
Разстроен, Яман се прибира вкъщи, където чува, че телефонът в къщата звъни. Той си мисли, че това е Сехер, и сърцето му почти прескача.
Той взема слушалката, за да отговори. От другата страна никой не се говори, затова той е убеден, че това е Сехер.
-Ало, ало… Това ти ли си? Ако си ти… Върни се! Нищо няма да ти направя! Обещавам ти! Не се страхувай! Само се върнете! Ало!
След малко телефонът отново звъни. Яман вдига.
-Ало, ти ли си?
-Яман, аз съм, но преди малко нищо не се чуваше! Не можах да се свържа с теб на мобилния ти, затова звъннах на домашния! – казва Недим, който е звънял и преди малко. Разочарован Яман хвърля телефона на дивана и не отговаря на Недим.
Междувременно Сехер се прибира вкъщи с пръстена в ръка, защото сърцето ѝ не ѝ позволява да го изхвърли, независимо, че умът ѝ я подтиква да не го пази, защото Яман е убиец на сестра ѝ.
