Действието се пренася в заведението, в което работи Тюркян, а Сомер купи. Тюркян му носи кафето, което той си поръча. Тя го оставя и тръгва да излиза, но Сомер ѝ казва да почака, отпива от кафето и казва, че е много сладко и ѝ казва да го опита, ако не вярва. Тюркян взема чашката и я излиза на пода, като казва, че е нормално сладко, но тя няма да го опита, за да не навреди на бебето си.
-Цял ден не си се спряла, това също е вредно за бебето – отбелязва Сомер.
-Доколкото разбирам ти си купил това заведение, за да ме измъчваш?!
-Разбира се, че не, но явно моето присъствие за теб е равно на страдание, затова вземи моето място и управлявай заведението.
-Аз за нищо няма да направя това!
-Добре, тогава ще ме търпиш!
-Това няма да продължи дълго, защото аз няма да остана, за да ти прислужвам!
Сомер се смее, като казва, че не е искал от нея да ѝ прислужва, а просто е поискал чашка кафе, но тя го изсипала. Тюркян му казва, че ще му донесе ново кафе, но след това ще си подаде молбата за напускане, защото е бременна и той няма как да я задължи да работи тук.
Тюркян излиза от кабинета на Сомер, когато ѝ се обажда собственика на къщата, в който живее и ѝ напомня, че трябва да си плати наема. Тюркян му отговаря, че скоро е започнала работа и като ѝ дадат първия аванс веднага ще му плати.
