Действието прескача. Яман и Юсуф седят на една от масите в заведението на Фикрет и си говорят, а Сехер ги наблюдава. Фикрет забелязва и застава до нея.
-Той ни намери! Той съсипа всичко, което се опитвахме да изградим тук! – казва Сехер.
-Какво мислиш сега да правиш? Ще се предадеш ли? – пита Фикрет. Сехер мълчи.
В същото време отвънка Юсуф обяснява на чичо си, че тук е много хубаво, че ходят на плаж, че си има приятелка… Той обича и къщата, в която живеят, нищо, че е малка. Сехер излиза отвънка. Юсуф я вижда и ѝ казва, че иска да ѝ каже нещо:
-Лельо знаеш ли, че всяка вечер се молех чичо да се върне при нас? Когато те питах за чичо, ти все се разстройваше и аз си мълчах, за да не се разстройваш! Аз плачех, когато ти заспиваше и винаги сънувах чичо! Аз не искам повече да съм без чичо и без теб също! Моля ви, нека да бъдем отново заедно като преди и да не се разделяме, моля ви! Чичо с нас ще дойде вкъщи, нали лельо? Като в старите добри времена, няма да се разделяме, нали? – Сехер мълчи, а Юсуф пита чичо си: -Чичо, ти ще дойдеш ли с нас? Яман мълчи като гледа Сехер.
-Лельо, няма ли да помолиш чичо да остане? – Сехер мълчи. -Моля те!
-Добре миличък! – съгласна е Сехер. -Нека да бъде така както ти искаш!
-Чичо, ти чу ли, ние винаги ще бъдем заедно! – Юсуф радостен прегръща чичо си.
