Тюркян пристига в ресторанта и пита един от сервитьорите, дали Сомер е дошъл. Той ѝ отговаря, че си е в кабинета. Тюркян носи кафе на Сомер и го чува как говори със Селчук и му казва да намери някой, който да управлява ресторанта, защото той ще се върне в компанията. Като приключва разговора Тюркян му казва, че е добавила в кафето му малко захар. Сомер ѝ отговаря, че не си спомня да е искал кафе. Тюркян му отговаря, че не е искал, но тя е направила, защото тя знае, че той сутрин обича да пие кафе.
-Не трябваше, защото аз повече не искам!
-Ти сега ли реши, че не обичаш?
-Да!
-Защото си ми ядосан?!
-Тюркян аз не съм ти ядосан и кафе не искам! Аз скоро ще си тръгна от тук! Може да продължиш да работиш!
-Сомер, моля те, ти много си напрегнат!
-Какво става? Нима не искаше това?
-Сомер, аз съжалявам за това което е станало!
-Тюркян, подиграваш ли се?
-Не, не се подигравам! Как е майка ти? Какво каза адвокатът?
-За какво говориш?
-Аз знам всичко, Сомер, не крий от мен!
-Не разбирам, какво знаеш? – притеснен Сомер става от стола си.
-Ти наистина ли не знаещ или ме проверяваш?
-Аз наистина не знам за какво говориш, Тюркян!
-Няма нищо, нещо съм се объркала! – казва Тюркян и тръгва да излиза, но Сомер я спира и ѝ казва да му каже, какво става. Тюркян му казва, че майка му е арестувана.
Шокиран без да губи време Сомер излаза от заведението и се качва в колата си. Тюркян тича след него и му казва, че и тя ще дойде с него и сяда до него. Сомер я моли да слезе, а Тюркян му казва, че няма да го остави сам.
-Какво ще правиш там? – пита Сомер.
-Аз искам да съм до теб! Хайде тръгвай!
