Мурат успокоява дъщеря си, че раздялата им ще бъде временна. Обещава й, че скоро майка й ще се върне и те отново ще бъдат заедно. Зейнеп обаче е непреклонна в желанието си да отиде с майка си. Тя уверява Мурат, че ще бъде послушна и няма да ѝ създава проблеми. Мурат се опитва да й обясни, че мястото, където Назлъ ще работи, не е подходящо за дете на нейната възраст. Но Зейнеп е упорита и не приема аргументите му.
Керем е шокиран от новината за смъртта на баща си, но е и облекчен. Той осъзнава, че този човек, когото е наричал баща, никога не е проявил истинска грижа за него. Дори веднъж не го е нарекъл син. Майка му е наясно, че за Керем ще е по-добре да се откъсне от миналото си и да забрави за Рюстем. Керем не е изненадан от трагичния край на Рюстем. Знае, че е бил замесен в съмнителни дела и е очаквал рано или късно да понесе последиците. Оя е обзета от страх и несигурност. Не знае какво да прави в тази ситуация.
