Дамла влиза в стаята си и включва лампата. Мурат слага маска на лицето си, промъква се зад Дамла отзад и й държи устата затворена, като ѝ нарежда да мълчи. Дамла поглежда извършителя с уплашени очи. Мурат сваля маската.
– Мислеше си, че можеш да ми отмъстиш, нали? Не си имал никаква амнезия, лъжкиньо. Ти си ме лъгал от самото начало. Знаеше, че съм те нападнал, Дамла, но в празната ти глава се зароди идеята да ме пребиеш, нали? – Мурат хваща Дамла за гърлото.
– Пусни ме. Пусни ме, моля те.
– Ще те пусна. – Мурат изважда нож. – Ще те пусна, но само ако върнеш парите, които ми открадна. – Мурат притиска ножа към лицето на Дамла. – В противен случай ще довърша това, което започнах. Разбираш ли ме, Дамла?
– Прибери ножа, моля те. Ще ти дам всичко, обещавам.
– Да, върни ми всяка една лира, иначе няма да има какво да се погребе.
– Мурат, използвах парите, за да си купя къща, фирма. Какво да правя?
– Какво ме интересува? Проблемът си е твой.
– Добре. Добре. Кажи ми какво да правя.
– Какво да правиш? Когато взе всичко на безценица от съдебните изпълнители, така ѝ ще го продадеш. Ще ми върнеш парите. Не ми пука за имотите, ясно? Искам само парите си.
Мурат дава на Дамла три дни, за да му върне всички откраднати пари, а утре тя трябва да му донесе милион. Мурат ѝ казва, че полицията го издирва и парите са му необходими, за да избяга. Мурат предупреждава, че няма какво да губи, така че ако тя не получи парите, той ще я убие. Като нахлузва маска върху лицето си, Мурат напуска къщата. Айшил чува затръшването на входната врата, излиза от стаята си и вижда отдалечаваща се фигура в градината. Айшил тича в стаята на Дамла и пита какво се е случило. Дамла хлипайки казва, че Мурат е дошъл и едва не я е намушкал с нож. Айшил заеква и пита дали г-н Мурат е жив. Дамла нарежда на прислужницата да напусне стаята.
