След малко притеснен пристига Сомер, който пита Тюркян, дали майка му все още е при нея. Тюркян го кани да влезе, като казва, че преди малко я е сложила да спи.
Сомер влиза в стаята.
-Сомер, нека да я оставим да поспи. Аз исках да спи на дивана, но тя не се съгласи, защото съм бременна.
Камерата ни показва, че Рючхан не спи.
Сомер затваря вратата и в салона пита Тюркян, дали е могла да разбере какво е станало. Тюркян му отговаря, че нищо не е разбрала, но мисли, че майка му е напуснала имението, защото е дошла с куфара си.
-Какъв куфар в този късен час? Какво става?
Тюркян го моли да влязат в кухнята, за да поговорят. Тюркян предполага, че може да са се скарали с баща му. Сомер веднага се обажда на баща си.
-Сомер, къде си, аз се притеснявах? Ще закъснееш ли? – пита Йозер.
-Аз имам работа! Как е мама, вие говорихте ли?
-Говорихме, Сомер!
-Тя добре ли е? Почива ли си, защото ѝ се обаждах, но тя не ми вдигна?!
-Не знам, Сомер, майка ти не е вкъщи, тя си тръгна!
-Защо? Какво стана? Къде тръгна толкова късно?
-Сомер, за това не можем да говори по телефона, затова си ела у дома!
-Вие се скарахте, нали? А, тя си събра багажа и си тръгна! – пита ядосан Сомер.
-Ела и ще поговори!
-Сега ще дойде! – крещи Сомер. Тюркян го моли да говори по-тихо. Ядосан Сомер казва, че сега ще отиде и ще потърси сметка на баща си, че е изгонил майка му. Тюркян му казва, да не се кара с баща си, защото може да не е така както си мислил.
Сомер обхваща лицето с дланите си и ѝ казва мило, да не се притеснява за него, и ѝ казва да се облече по-добре, защото все още е болна и добавя:
-Поверявам майка си на теб!
