Дамла хлипайки взема снежната топка, която родителите ѝ са ѝ подарили като дете. Дамла му казва, че когато е била дете, е имала къща точно като тази в кълбото, а с Пойраз ще има същия дом.
Дамла уверява, че Пойраз ще я обича така, както са я обичали родителите ѝ.
Карай разбира, че Дамла е луда и съжалява, че не я е вкарал в психиатрична клиника още тогава.
Карай тръгва към вратата, като подхвърля през рамо, че ще каже на Пойраз колко е луда.
Очите на Дамла се изпълват с ярост. Момичето вдига стъклена топка над главата си и я стоварва със сила върху главата на Карай.
Топката се разбива на парчета. Безжизненото тяло на Карай бавно се свлича на пода. Под главата на Карай се разстила локва кръв.
