Алпай се приближава до Кенан и казва, че те отново го смятат за виновен, докато той се е опитал само да помогне на сина си.
Кенан му казва, че му е омръзнало да повтаря „аз нали ти казах“, но отново ще му припомни: -Не ти ли казах да оставиш чичо му и дядо му да се занимават с това, да стоиш далеч от въпроса?
-Казах ти, че те няма да позволят Керем да бъде потърпевш, но какво правиш ти?
Кенан му отвръща, че Джумали е прав, че Алпай е съсипал бъдещето на сина си със собствените си ръце.
Разгневен от думите на Кенан, Алпай му отвръща, че трябва да погледне себе си и, как оттук нататък не може да показва лицето си в града. Кенан му казва, че е прав, че до момента, в който се е срещнал с Алпай, животът му е бил праволинеен, гладък и успешен. Ако можеше да се върне назад във времето, щеше да подмине Алпай на улицата, без да го поздрави… поне тогава синът му щеше да е жив и нямаше да страда от болката и загубите, които понася. А Алпай отдавна е щял да се е удавил в ямата, която сам си е изкопал.
Кенан се обажда на Идрис и му нарежда да затвори магазина, всичките му фирми и сметки в Антеп, че тази страница от живота му е прочетена и е вече минало.