В същото време в къщата на Тюркян при Рючхан идва Мустафа. Той ѝ признава, че чувствал към нея възхищение, което се смесвало със страх. Но, разбрал, че я е доста надценил. Защото всъщност е много страхлива жена, въпреки факта, че е искала да убие баща му. Рючхан му отвръща, че тъй като е син на съпруга ѝ, тя го е уважавала и застанала зад него, но ако смята, че тя е искала да убие баща му, то той (Мустафа) е нямало да прекрачи прага на дома ѝ. Рючхан добавя, че трябва да запомни това, защото повече нищо друго няма да му каже.
Мустафа отвръща, че тя може и да не е познавала онзи мъж, но той го познава добре, защото Батал е човек, с който е живял под един покрив, който ежедневно пребивал и тормозел 5 годишно момченце, докато един ден не го наръгал с нож. Мустафа казва на Рючхан, че като е извикала Батал в Айвалък, той е можел да убие майка му, него… или Сомер.. Рючхан му разказва, че като малък баща му е пребивал с колана си Сомер.
-Вие за баща ми ли говорите? – изненадан е Мустафа.
-Да, аз за Йозер Корман говоря!
-Сомер ще ти разкаже за детството си! Попитай го!
-Искате да кажете, че аз нищо не съм изгубил в детството си? Какво сега да правя? Вас ли да подкрепя? Баща си ли да не обичам? Какво да направя? Да стана враг? Нима на този свят няма да мога да живея, без да воювам срещу някой?
Рючхан става от стола си казва на Мустафа, че за последен път ще му каже нещо и повече няма да говори! -Ако можеш да отговаряш за майка си, ако можеш да се справиш с нея, не бих повикала никого, за да я отведе оттук! Вие не ми оставихте друг начин, за да спася мъжа си и сина си! Това е всичко! – завършва Рючхан и показва вратата на Мустафа.
