Междувременно в полицейският участък Яман и Сехер са затворени в различни килии, които са една до друга. Сехер нервно ходи напред-назад, я Яман седи на пейката в килията си с гръб към нея.
-Всичко наред ли е? – пита Яман.
-Не! – казва Сехер, като се хваща за решетките. -Ти, защо дойде? Какво си мислиш? Какво си намислили? Какъв ти е проблемът?
-Аз бях длъжен да дойда! Ако не бях дошъл, ти сигурно…
-Какво сигурно? Или се страхуваше, че ще разкажа всичко? Аз и без това щях да го направя, аз почти всичко разказах, но ти ми попречи с идването си! Разбира се, това е Яман Къръмлъ, той е тук, за да ме спаси, нали?
-Аз просто попречих да стане трагедия!
-Ти на нищо не си попречил! Просто го забави!
Яман се обръща към Сехер и я пита, какво означава това. Тя му отговаря, че те всичко знаят, че тя се е обадила в бърза помощ, че е била с него, имат доказателства от камерите и показания, и тя няма как да се измъкне от това.
Ядосан Яман става от пейка и ѝ казва, че ще се измъкне, ако каже, че е невинна, има шанс да се измъкне и добавя:
-Ти си искала да си тръгнеш, но аз съм бил против! Ти си избягала, но аз съм те намерил! Там сме се скарали, но ти независимо от всичко си си тръгнала. Но, там един от враговете ми ме е намерил и виждайки, че съм без охрана е стрелял в мен, а ти си чула изстрела, и си се върнала обратно, и си извикала бърза помощ. Ето това е нашата история, ти това ще им разкажеш! Не забравяй, не ти си стреляла в мен! Ако трябва ти ще се накараш сама да повярваш в това!
-Така ли? Не, този път няма да бъде така както искаш ти! – крещи Сехер.
-Да, ти ще им разкажеш това!
