В къщата на върха на хълма Гюлшат, която играе ролята на домакиня, носи чай и бисквити за всички, което много дразни Дефне.
Йомер вижда гривната на Дефне и ѝ казва, че тя му напомня за морето. Дефне му разказва, че той ѝ я подарил на брега на морето, когато ѝ предложил да се омъжи за него и са си дали обещание един на друг. Дефне му казва, че той е имал същата гривна. Дъждейки се за ръката Йомер отговаря, че явно е останал в армията. Със сълзи на очи Дефне казва, че не е важно.
Халил запява една стара народна песен и пита Дефне дали иска и тя да пее. Тя разказва, че когато за пръв път са се срещнали с Йомер, тя е пяла в един клуб и ще изпее същата песен. За съжаление, Йомер не може да си спомни песента и Дефне отново се отчайва и излиза навън.
Гюлшат се присъединява към нея и ѝ казва, че не е там, за да застане между нея и Йомер. Дефне ѝ казва, че трябва да си върви, че единствените хора, от които се нуждае Йомер, са семейството му и тя самата.
Гюлшат казва, че не е имала намерение да се връща, но е била загрижена за Йомер и Дефне. Тя уверява Дефне, че Йомер ѝ е като брат, нищо повече, и че единственото, за което си говорят, е Дефне. Гюлшат разказва на Дефне за изчезналия дневник и за това колко разстроен е бил Йомер.
Йомер чува как Гюлшат казва на Дефне колко важна е тя за Йомер, както и отговора на Дефне, че тя никога няма да се откаже от Йомер, дори ако той не може да си спомни старите времена, те все още могат да започнат връзката си наново.
Йомер изглежда щастлив от начина, по който Дефне говори за него.
