Сехер се връща в имението. Яман е в двора, но Сехер безмълвно го подминава и влиза в къщата. Вътре пита Адалет, къде е Юсуф, а тя ѝ отговаря, че е заспал в стаята на Яман.
Сехер отива веднага при него. Детето спи, а когато тя се приближава до леглото, поглежда към писмото, което някога е написала за Яман. Разгневена от думите, които някога е написала, тя взема писмото и го разкъсва точно пред Яман. Яман я дразни още повече, като ѝ казва, че е записал тези думи в сърцето си, така че нищо няма да го накара да ги забрави, а тя не може да ги изтрие от там.
Двамата си хвърлят гневни погледи. Сехер хвърля накъсаното писмо и тръгва да излиза, но Яман я хваща и опира до стената.
-Съпротивлявай се, колкото си искаш! Бори се колкото изискаш! Но, ти не можеш да разбиеш доверието ми към теб! Ти си силна, но не толкова…
Яман и Сехер се гледат мълчейки. Тишината е нарушена от Юсуф: -Лельо, вие върнахте ли се?
-Да, миличък, хайде ставай! Ще те сложа да спиш в стаята ти!
