Действието се пренася в имението на Корман.
-Ти заради мен се оказа в неудобно ситуация – казва Севилай.
-Не е важно! Първо ще ходим да видим, как е здравето ти. Аз имам много добър приятел, той е професор, мисля, че може да ни препоръча добър онколог – казва Йозер.
-Аз направих всичко, което беше възможно, но нищо не се промени! Йозер, не искам да прекарам последните си дни в болница!
-Какво говориш? Нека да ти направят цялостно изследване, няма да ти навреди!
В този момент пристига Мустафа, който е изненадан да види майка си и я пита, какво прави тук.
-Аз дойдох при теб, сине!
-Защо не ми се обади, щях да дойда! Хайде, да те върна обратно, докато никой не те е видял! – казва Мустафа.
-Мустафа, майка ти ще остане на гости при нас за малко! – казва Йозер.
Мустафа иска да знае защо. Йозер заявява, че той иска така.
-Не, аз не мога да повярвам! Вие съвесем скоро се скарахме със Сомер, изгонихте г-жа Рючхан! Вие това планирахте ли го? – пита ядосан Мустафа.
Йозер му отговаря, че това не е свързано с г-жа Рючхан.
-Мамо, ти си имаш дом! Ти сигурно трябва да си изгубила срама си, за да искаш да останеш в къщата на г-жа Рючхан и дома на Сомер! Ти, какво искаш да дойдат и изпепелят това място ли? Ккаво искаш, не мога да те разбера?
-Не синко, аз само за малко!
-Не може, мамо! Аз не съм многостранна личност като татко!
Йозер му прави забележка, че се държи невъзпитано. Мустафа ги обвинява, че те са тези, които се държат невъзпитано и Сомер наистина е бил прав, че просто са обвинявали без нищо г-жа Рючхан, като ги гледа сега колко са спокойни!
-Синко, повярвай ми!
-Ти си дошла тук, защото къщата е останала без стопанка, нали? Ако г-жа Рючхан беше тук, ти не би посмяла да дойдеш! Ти въобще ли нямаш гордост? Хайде, тръгваме! – ядосан Мустафа хваща майка си за ръката.
-Мустафа, майка ти никъде няма да ходи! – заявява Йозер.
-Мама, няма да остане тук, защото не разрешавам! – отвръща Мустафа.
-Ти не можеш да решаваш това, защото това е моят дом! Майка ти ще ни гостува за малко! Аз ще говоря със Сомер!
Ядосан и разочарован Мустафа пуска ръката на майка си и излиза от стаята.
