Действието прескача Сехер и Яман са в болницата при Зухал. Яман и Сехер благодарят на Зухал, че е спасила Юсуф.
-Каква благодарност, всеки би постъпил така! Юсуф, аз много го обичам! Той как е? – казва Зухал.
-Той е добре, не се притеснявай за него!
-Слава Богу! Когато го видях по средата на пътя, така се изплаших, че ще остане под колата! – плаче Зухал.
Сехер я хваща за ръката и ѝ казва, че и тя ще се оправи. Зухал ѝ отговаря, че надали ще бъде като преди. Лекарят ѝ е казал, че има вероятност да остане завинаги парализирана. Сехер ѝ казва, че тя ще бъде до нея и ще направи всичко, за да се оправи.
-Аз сега не мисля за себе си! Мисля, за Юсуф… Ако не бях успяла, на моето място сега щеше да е Юсуф! – плаче Зухал.
Недим казва, че лекарят е казал, че ако добре се грижат за Зухал, тя бързо ще се оправи. Яман казва, че ще направят всичко, за да може тя да стъпи отново на краката си и добавя, че за нея ще се погрижат най-добрите доктори и физиотерапевти.
Тримата излизат от стаята, а Зухал си спомня отново как е видяла Юсуф на средата на пътя и как си е казала, че това е последният ѝ шанс, за да се върне в имението.
„Нали, Яман се поинтересува от мен!“, мисли си Зухал. „Дойде ми на крака! Готов съм да изтърпя всичко! Но, аз няма да лежа вечно в леглото! Аз ще се оправя! Ще стъпя на краката си и тогава ще видите!“
