Тюркян, която разбира от Айла, че Севилай се е настанила в имението, веднага отива там. Тюркян вижда Севилай в градината, Севилай е изненадана да я види.
-Аз смятах, че вие сте жена с гордост и достойнство! Аз много уважавах живота ви, борбата ви със сина ви! Но съм грешала! – казва Тюркян.
-Защо Тюркян? Ти ми говориш това, защото съм в дома на свекърва ти, която ти е отровила живота ли? Много бързо си забравила, това което си преживяла!
-Отношенията ми със свекърва ми, засягат само мен, а не теб! Защото ти си виновна, за това което стана напоследък! Заради теб щеше да се разруши моето семейство, а сега се руши семейството на г-жа Рючхан и татко Йозер! Какво ти тази възможност ли си чакала? Нима това ти отива? Какво е това спокойствие?
-Аз много години живях като на тръни, а сега дишам спокойно! Слава Богу, че плановете на г-жа Рючхан се разкриха и ние с г-н Йозер се спасихме! Не забравяй, Тюркян, че не аз съсипах, Корман, а свекърва ти!
-Г-жа Рючхан продължение на много години защитава семейството си, просто начинът ѝ на действие е неправилен. Защото ако ти не се беше залепила за татко Йозер, те нямаха да са в тази ситуация! Това, което ти направи, никога не би направила, дори г-жа Рючхан! В момента пред мен не стой сте силна майка, която е отгледала сина си, а безпомощна жена, която се е поддала на алчността си, и тази жена един ден ще се срамува от това, което е направила. Ако изобщо има лице да се появи на публично място…
