Действието се пренася в имението. Яман и Юсуф играят на игра на компютъра. Сехер се доближава до вратата и ги наблюдава.
Юсуф радостен казва на чичо си, че го е победил за трети път и предлага като се върне леля му да играят тримата.
-Ако искаш сега с теб може още една игра да изиграем – предлага Яман.
-Но, това е игра за трима… – Яман мълчи за секунда и казва, че след това ще играят, а сега да поиграят на нещо различно.
-Чичо, какво мислиш, защо леля така постъпва? Когато я попитам, тя ми казва, че ще ми разкаже, когато порасна, но до тогава има много време, защо не можем да играем заедно като преди?
-Ти не се разстройвай, юначе! С времето всичко ще се оправи и отново ще бъдем като преди!
-Наистина ли?
-Надявам се!
-Спомняш ли си, чичо, как се помолихме никога да не се разделяме? Хайде да се помолим отново, може тогава отново да се сдобрите с леля?
-Господи, моля те, нека чичо и леля да се сдобрят! Нека да бъдат като преди! Амин!
-Амин!
Сехер, в същото време си мисли, че тя има само една молитва, по-бързо да вкара Яман, там където му е мястото. Сехер бързо отива в кабинета на Яман и започва да се рови, за да се опита да намери някакво доказателство.
Сехер е бясна, защото в шкафа открива всички техни спомени, които тя хвърли в боклука.
